Българско общество за образование и култура - БООК

Проект: "Граждански форум "Съжителство"

Анкетата е проведена през м.март 1999 год. в кварталите "Три чучура-север", "Железник" и "Лозенец" като са анкетирани общо 305 пълнолетни граждани. Анкетата изяснява проблемите на живущите по отношение на жилищната среда, характера и трудностите в етническото съжителство между българи и роми. В нея са отразени както общите виждания, така и отделните, дори и най-крайни позиции.

Нерешени проблеми :

• липса на жилища - 16%;
  
• нередовен и неудобен транспорт - 44%;
  
• наличие на престъпност - 38%;
  
• лошо водоснабдяване и канализация - 66%;
  
• наличие на безработица - 65%;
  
• лоша чистота - 18%;
  
• недостатъчно благоустрояване - 16%;
  
• недостатъчни услуги и търговски обекти - 14%;
  

Коментар:

Проблемите с водоснабдяването и канализацията включват основно постоянния и често нерегламентиран воден режим, лошата канализация замърсяваща междублоковите пространства на новите квартали и улиците на кв. "Лозенец".

В транспорта проблемите са с неговата нередовност в началото и края на деня, липсата на разписание, липсата на връзка с автобусите по бул."Цар Симеон Велики" за кв."Три чучура-север" или на обиколен автобус за кв."Железник".

Проблемите с престъпността се свързват със слабото полицейско присъствие (патрулни двойки или районен полицейски пункт), посегателствата върху личната собственост (жилища и коли), както и с липсата на осветление на улиците и опасностите от нападение вечерно време.

Недостатъците на благоустрояването се свързват с разбитата пътна настилка в тези крайни квартали (а и изобщо без настилка в кв."Лозенец"), тесните улици, липсата на достатъчно паркинги и гаражи, пътя по ул."Кап. Петко войвода", голите междублокови пространства, липсата на детски площадки, покрити автобусни спирки и др.

На кварталите са нужни пунктове за плащане на такси към фирмите "В и К", НЕК, телефони. Няма достатъчно търговски обекти (аптеки, супермаркети, сладкарници и др.) и църква. В тях не е развита мрежата от модерни улични телефони. Няма достатъчно места в детските заведения (за кв."Железник").

Учудващо е, че не е посочено като проблем масовото незаконно строителство в кв."Лозенец", което по обем и невъзможност за узаконяване надвишава случаите коментирани по националните медии. Към него можем да прибавим и липсата на решение за незаконните гаражни клетки (съществуващи над 4 000 броя) - крайно необходими на гражданите. Този проблем се е превърнал в нормално търпима практика на закононарушение и се нуждае от задълбочени проучвания на държавните и общински инстанции.

---

Гражданите са убедени (87%), че основната фигура, която ще се намеси за решаване на проблемите в квартала е кмета на града (на общината). Безспорно той е изпълнителната власт и може да оперира с бюджета на общината. Той е и единствената персонифицирана институция. С него може да разговаря лично.

Учудващо след него се нареждат Административните бюра в квартала (61%). Мнението на гражданите е по-скоро желание за децентрализация на управлението чрез местни (районни, квартални) представители. Там където Административните бюра са близо до хората част от проблемите са по-малко, взаимодействието с гражданите е по-добро.

Социалните служби (вкл. Бюрото по труда) са все още притегателни главно за ромите (общо 53%, роми 83%). За тях те са шанс за оцеляване, но те не биха могли да решат сериозните проблеми.

Гражданските сдружения имат своето място в съзнанието на хората (10%) и могат да играят ролята на посредник между гражданите и отговорните институции.

Учудващо обаче е ниското доверие към политическите сили (9%). За тях се мисли общо, търсят се отговорни, а не оцветени политици. За отговорни се считат приоритетно управляващите, независимо кои са те. Политизацията е по-силна сред българския етнос.

Големият процент даден за "други" институции (11%) се дължи главно на гражданите на кв."Железник", които считат, че фирма "Водоснабдяване и канализация" трябва да положи усилия за стабилизиране на водоснабдяването. Посочени "други" са още РИОСВ, ХЕИ, КАТ, църквата и неформалните граждански групи.

---

Само 11% от анкетираните виждат възможност за лично участие в решаването на проблемите. За обобщаване на мненията по този въпрос може да се използва следния цитат от анкетата: "Проблемите на квартала не могат да бъдат разрешени индивидуално, а организирано (координирано) и с много средства. Това може да осигури само общината, която мисли за своите граждани".
Въпреки това при отговора на следващия въпрос (Как можете да го направите ?) по-голям процент посочват и възможностите за лично участие (почистване, озеленяване, строителство, граждански групи и др.).

Коментар:

Малките възможности за лично участие за решаване на проблемите се дължи на живота в слабо благоустроени и пренаселени панелни жилищни комплекси, където личната територия е сведена до рамките на собственото жилище.

Въпреки 10-те години след края на тоталитарната държава гражданите трудно осъзнават, че държавата и общината са всъщност техните данъци. И че тези техни пари трябва да се изразходват за техните нужди, според тяхното мнение и изисквания.

Едва ли някой счита, че териториите, около жилищата ще се бъдат чисти с една две бригади, в които ще участвуват 15% от живущите. Съвсем различно ще е ако данъка смет включва това почистване и то се прави стриктно от фирмата по чистотата. Не биха могли да се очакват големи "реформи" в държавата, ако на пазарната икономика се гледа само като на икона, а се продължава с добре познатото социалистическо мислене и практика.

---

Най-силни са етническите проблеми в кв."Трите чучура-север" (33%, при общо - 29%), защото "сблъсъка" там е най-голям (квартала е граничен с ромския квартал).
В кв. "Лозенец" ромите са монолитна група и проблемите им са предимно извън него.
Посочилите наличие на етнически проблеми се увеличава с 10% когато анкетираните отговарят на следващия въпрос, защото те виждат проблемите далеч от тях - в блоковете населени с роми в кв. "Железник", в деленето между роми и турци в кв. "Лозенец" или пък считат, че проблемите не са етнически, а са на основата на лични взаимоотношения.

за кв. "Три чучура-север"

• ниска култура на ромите (възпитание, образованост), друга морална система у тях, асоциално поведение - 19%
  
• криминално поведение на ромите, насилие, страх, кражби на лична собственост, нарушения на тишината след 2200 часа от ромите, по-чести скандали от тях, незаконно строителство - 18%
  
• лоша хигиена от ромите в блока, води и боклуци от кв."Лозенец" - 12%
  
• наслоявания, недалновидна етническа политика досега, завист, лични отношения - и от насадени стереотипи и от лично засегнати от роми - 7%
  
• в автобусите обслужващи и кв. "Лозенец" има непоносимост между етноса (лоша хигиена, поведение , нахалство, подмятания към жени, неразбираем език и др.);
  
• набези на ромски деца в училище "Георги Райчев", които чупят прозорци и инвентар, разправят се с ученици и ги изнудват за пари;
  

Решение на проблемите (по преценка на анкетираните):

• намаляване на безработицата, храна срещу труд, общински програми за трудова заетост;
  
• ромите да се преселят в ромския квартал, ограда между кв. "Лозенец" и другите квартали;
  
• да се преустанови практиката да се дават жилища на ромите в блокове с българи - да се определят общински блокове само за роми;
  
• да се направи пътя и транспорта само за кв. "Три чучура-север" по ул."Кап. Петко войвода";

за кв. "Железник"

• ромите замърсяват, нечистоплътни са, ниска култура - 10%
  
• ромите крадат и лъжат, не плащат в блока такси (за ток, вода, чистачка) - 9%
  
• ромите вдигат шум, ориенталска музика - 9%
  
• пренебрежение и предубеденост към ромите, хора втора ръка, пренебрегнати - 6%
  
• разлика в мисленето, различия в семейството, различни придобивки - 3%
  

Решение на проблемите:

• неподходящо е съжителството в смесени блокове, ромите да са отделно;
  
• да има общи събрания и решаване на проблемите с участие на общината;

за кв. "Лозенец"

• предубеденост, расова дискриминация, насадена омраза, не се възприемат наравно, постоянни обиди и пренебрежение, класови различия - 14%
  
• етносите са различни, не се понасят, в мнозинството ромите са добре - 8%
  
• митове за социални придобивки на ромите, липса на информация за живота им - 5%
  
• за работа предпочитат българи, няма еднакви социални помощи - 4%
  
• бедност, мизерия, мръсотия главно при ромите - 4%
  
• разлики между роми и турци в квартала - 3%
  

Решение на проблемите:

• да има съжителство и разбирателство, добросъседски отношения;
  
• държавните и общински органи да работят за премахване на проблемите;
  
• да се осигури работа, програми срещу безработица;