Рубрики в броя
ДЕМОКРАЦИЯ
ЗАЩО
ЗДРАВЕ
ИКОНОМИКА
КУЛТУРА
МНЕНИЯ
НАЦИЯТА
СВЕТЪТ
|
| 950 са действащите свлачища у нас |
| 1998-10-30 15:23:39+02 |
| СОФИЯ. Около 950 са активните свлачища на цялата територия на страната. Те са разположени в 350 селища, курорти и вилни зони. 300 от тях са в обсега на републиканската пътна мрежа. Това казаха специалистите вчера на националното съвещание по проблемите на свлачищата у нас. На всеки 10 кв. км се пада по едно свлачище, което означава, че общо за страната те са около 10 000, заявиха специалистите. От началото на годината досега са усвоени 12 млрд. лв. от републиканския бюджет за укрепване на инфраструктурата в районите на свлачищата, съобщи Евгени Чачев, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството. Най-активно в момента се работи по възстановяване в района на Овчаровия плаж, почивната станция „Свилоза“, в новата част на Несебър (където до края на годината ще бъдат усвоени отпуснатите за целта 400 млн. лв.), в централната част на Царево, в община Ценово, пътя около курорта Златни пясъци. Специално за новия Несебър ще са нужни още 300 млн. лв., и то до края на годината. Сега се работи спешно и по укрепване бреговете на Дунав. До средата на идната година специалистите ще са се справили и с двете свлачища в района на Балчик, уточни Чачев. Заплашени от свличане са и много минни селища в страната, обясни доц. Кирил Ангелов от Минно-геоложкия институт. Най-активни са били тези процеси в района на мини „Бобов дол“, където земната маса се е придвижвала с 1 м на денонощие. Под тази опасност са и мини „Марица изток“. Голям проблем около минните селища създават насипите от отпадни материали, уточни доц. Кирил Ангелов от Минно-геоложкия институт. Местата под тях не са подсигурени за дълготрайно и голямо натоварване. За борбата със свлачищните процеси трябват много средства, категорични са специалистите. 56 млн. долара инвестиции в проекти по укрепване и предотвратяване на тези процеси са предвидени в средносрочната инвестиционна програма на правителството до 2001 година. Допълнително ще се търсят средства по конкретни проекти от Европейския съюз. Очаква се на 13 ноември да бъде подписан договор с Европейската инвестиционна банка за заем от 25 млн. екю. Едно от условията на банката за отпускане на средства е да започнем с изпълнението на един пилотен проект. За такъв ние ще представим укрепването в района на северночерноморската местност Кабакум. Стойността на възстановителните работи там излиза около 5 млн. екю, които ще бъдат включени в сумата от ЕИБ, каза Евгени Чачев. Срокът за приключването на работата по обекта е до 24 месеца. От фонда за социално развитие на Съвета на Европа имаме шанс да получим 10 млн. екю. Още толкова ще искаме от европейската програма „Широкомащабна инфраструктура“. Отделно държавата ще отпусне 20 млрд. лв. съобщиха от Министерството на регионалното развитие и благоустройство (МРРБ). Всички тези средства ще се усвояват от 1999 до 2003 година. За борба с тези процеси обаче са нужни не само пари. Затова в МРРБ се подготвя национална стратегия за прогнозиране, предотвратяване и ликвидиране на свлачищата. Средносрочен план за действие по тези проблеми се готви в момента. Той е насочен главно към преодоляване на последствията от тези разрушения. В рамките на следващата година трябва да е готова и цялостната стратегия. В близките месеци се предвижда и разработване на нормативни документи, в които също се засягат проблемите около свлачищата. През февруари се очаква да влезе на обсъждане в Министерски съвет проектозаконът за устройство на територията и строителството. Той изцяло ще отмени сега действащия Закон за териториално и селищно устройство. Готвят се и поднормативни актове за противосвлачищното строителство. Вече е сформирана работна група към МРРБ, която се занимава с нормативното уреждане на тези въпроси. В момента няма никакви технологични указания за строителство в свлачищни райони, казват специалистите. Работи се и по инженерено-геоложка карта на която ще бъдат отбелязани всички свлачищни райони. Това ще отнеме поне 3 години, още повече че докато се работи, картата се променя в ход заради нови или току-що активизирали се земни маси. Картата е важна, за да се онагледи ситуацията в национален мащаб, казват експертите. Най-сериозни проблеми създават свлачищата по дунавското крайбрежие, по Черноморието, в Пловдивско, Кърджалийско, Софийско. И макар тези процеси да са се активизирали още в началото на века, мерки са започнали да се предприемат едва през 1972 година. 600 млн. лв. държавни средства са били предвидени за обезопасяване на отделни райони за периода 1984-1988, но само нищожна част от тях са били употребени, стана ясно на националната конференция. От миналата година досега щетите от свлачищата у нас са за 18 млрд. лв. От тях 16 млрд. лв. са само в района на Варна и Балчик. През тази и миналата година от бюджета на фонд „Стихийни бедствия и аварии“ са похарчени 9,5 млрд. лв. Укрепването на 59 обекта в района на Варна и Бургас до 2003 година ще глътнат 65,5 млрд. лв., изчислиха специалистите. За възстановяването по дунавското крайбрежие за периода 1999-2001 година ще трябват 19,3 млрд. лв. У нас са налице всички природни предпоставки за активизиране на свлачищните процеси – високи подпочвени води, ерозия на почвата и др., казват учените. В допълнение на това се прибавя и човешката намеса – като се започне от строителството на неподходящи и опасни терени и се свърши с липсата на отводнителни системи на местата с глинеста почва или високи подпочвени води.# 1. Такива са последствията за сградите, построени на хлъзгави терени 2. Около 300 свлачища засягат пътната инфраструктура Фото архив „Демокрация“ |
| Автор: ДЕМОКРАЦИЯ |
|
